Младите и защитата на живота

2012-05-15

Автор: По Fides Вихра Димитирова

“Обитавани от Христос – пише Папата в това послание – след като сте поставили вярата си в Него и сте Му се доверили, разпространете тази надежда около вас. Правете избори, които свидетелстват за вярата ви; покажете, че сте осъзнали клопките и заблудите на парите, материалните блага, кариерата и успеха и не се оставяйте да бъдете привлечени от тези лъжливи химери. Не се поддавайте на логиката на егоистичния интерес, но развивайте любов към ближния и се опитайте да поставите самите себе си и вашите човешки и професионални способности в услуга на общото благо и на истината, винаги готови да отговорите „на всеки, който ви попита за причината за надеждата, коята е във вас”. (1 Pt 3,15). Истинският християнин никога не е тъжен, дори когато му се налага да се изправи пред изпитания от различен вид, защото присъствието на Исус е тайната на неговата радост и покой”.

Това размишление насочва към въпроса: дали пътят на юношите и младежите се среща с този на Исус Христос, чрез принадлежността към Църквата? Както винаги, първият който дава пряк отговор, разширявайки темата, е Папа Бенедикт XVI, който впосланието си за Световния ден на комуникациите през 2009 насърчава за „приятелство” и „среща” и акцинтира върху новите медии и социални феномени: в модерната епоха Той е точно пред компютъра, където младите прекарват много часове от дните си и пред екрана биха могли да преоткрият стойността на собствения си живот, въпреки че понякога е наистина трудно. Размишлението на Светия Отец е сериозно насърчение в търсене на истината! “Новите дигитални технологии – пише Папата – водят до фундаментални промени в моделите на комуникация и в човешките отношения. Тези промени са особено очевидни сред младежите, които са израснали в тесен контакт с тези нови техники на комуникация и се чувстват „в свои води” в един дигитален свят, който често изглежда чужд на нас, възрастните, които трябваше да се научим да оценяваме възможностите за комуникация, които той предлага. В посланието от тази година, моето внимание е насочено по особен начин към тези, които са част от т.нар. дигитално поколение: с тях бих искал да споделя някои идеи относно изключителния потенциал на новите технологии, ако са в полза на разбирателството и човешката солидарност. Подобни технологии са един истински дар за човечеството: трябва да направим така, че предимствата, които те предлагат, да са в услуга на всички човешки същества и всички общности, особено на нуждаещите се и уязвимите.

Достъпът до мобилни телефони и компютър, заедно с глобалния обхват на интернет, създават едно многообразие на пътищата, по които може да изпратят моментално думи и образи в най-отдалечените и изолирани кътчета на света: това е възможност, която е била немислима за предишните поколения. Младежите, по-специално, са възприели огромния потенциал на новите средства за комуникация, за да улеснят връзката, комуникацията и разбирателството между индивидите и общностите, и ги използват, за да общуват с приятелите си, за да срещат нови, за да създават общности и мрежи, за да търсят информация и новини, за да споделят идеите и мненията си. Много ползи произтичат от тази нова култура на общуване: семействата могат да поддържат контакт, дори ако се разделени на огромни разстояния, студентите и изследователите имат по-лесен и по-бърз достъп до документи, до източници и до научни открития и могат да работят в екип от различни места; интерактивният характер на новите медии улеснява по-динамичните форми на обучение и общуване, които допринасят за социалния напредък.


Въпреки учудващата скорост, с която новите технологии се развиват по отношение на ефикасност и достоверност, популярността им сред ползващите ги не бива да ни изненадва, тъй като те отговарят на основното желание на хората да общуват помежду си.


Това желание за общуване и приятелство се корени в собствената ни природа на човешки същества и не може да се възприема просто като отговор на иновационните технологии. В светлината на библейското послание, то може да се разбира по-скоро като отражение на нашето участие в обединяващата и общуваща Божия любов, която иска да превърне цялото човечество в едно семейство. Когато изпитваме желание да се приближим до другите хора, когато имаме желание да ги опознаем по-добре и ние да бъдем опознати, отговаряме на призива на Бог – един призив, който съществува в природата ни на творения, създадени по Божи образ и подобие, от един Бог на общение и общуване.


Желанието за връзка и инстинкта за общуване, които са толкова типични за съвременната култура, не са нищо друго освен модерна проява на основната и постоянна предразположеност на човешките същества да преминат отвъд себе си и да създават отношения с другите. На практика, когато се отваряме към другите, ние задоволяваме нуждите си и ставаме по-завършени хора. Да обичаме е това, за което сме били замислени от Създателя.


Естествено, не говоря за преходни, повърхностни взаимоотношения; говоря за истинска любов, която представлява центъра на моралното учение на Исус: "Обичай Господа твоя Бог с цялото си сърце и цялата си душа, с целия си ум и сила" и "Обичай ближния си като самия теб" (cfr Mc 12,30-31). В тази светлина, разсъждавайки върху значението на новите технологии, е важно да се вземе предвид не само несъмнената им възможност да улесняват контакта между хората, но също и качеството на информацията, която те съдържат и правят достъпна. Бих искал да насърча всички хора с добра воля, които са активни в света на дигиталната комуникация, да се ангажират в популяризирането на култура на уважение, диалог и приятелство” (Бенедикт XVI, Послание по повод Световния ден на социалните комуникации.

Самият Председател на Папския Съвет за миряните, Кардинал Станислав Рилко, откривайки на 3 април 2009 година в Рим „Международната среща на младежките пастори: от Сидни 2008 до Мадрид 2011” /“Incontro internazionale degli operatori di pastorale giovanile: da Sydney 2008 a Madrid 2011/, изразява значителното пасторално внимание на Църквата към младежите, която не е интегрална част от една мисия, а е сърцевината на същата! “Пасторалната дейност сред младите поколения – заявява Рилко – не е едно допълнение към обичайната пасторска дейност на Църквата, но е нейният център, нейната сърцевина. Това е взискателна задача, защото младите имат големи очаквания по отношение на възрастните, в които искат да открият не само учители /наставници/, но преди всичко автентични и последователни свидетели. Пасторската дейност сред младежите е вид пасторска дейност, която не може да си позволи рутина и посредственост. Тя изисква едно постоянно обръщане на сърцето и непрекъснато търсене на нови пътища за възвестяване на Христос. И изисква истинска пасторална страст към младежите. В съвременния културен контекст, характеризиращ се с незадоволени образователни нужди, на което Бенедикт XVI посвещава изключително внимание, това е една непосилна задача. Но това също е едно предизвикателство, което пасторите сред младежта, трябва да приемат”.


Но „враговете” на младежите са готови – поне колкото Църквата – да приемат предизвикателствата на настоящата епоха на релативизма и се представят като опасни и коварни „приятели”, които успяват да се прикрият зад знаците на „новостта”, „възможността” и „опита”. Анализирахме най-агресивните „врагове” на младите поколения, наричайки ги с истинските им имена. Това е една първоначална оценка, след която следва анализ на различни моди и тенденции, които маскират зад принципа на „свободата” истинската „преувеличена свободия”, където вече не се разпознават границите на доброто и злото.
 

Radio Vaticana

Copyright © Wydawnictwo Agape Sp. z o.o. ul. Panny Marii 4, 60-962 Poznań, tel./ fax: 61/ 852 32 82 | tel. 61/ 647 26 86